▓▓ Собственост български ▓▓

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Родният език е винаги най-важният език
Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Съществува ли универсална граматика ?
Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Чувствата също говорят различни езици!
Много различни езици се говорят по света. Не съществува универсален човешки език. Но как стои въпросът с израженията на лицето? Универсален ли е езикът на емоциите? Не, тук също има различия! Дълго време се вярваше, че всички хора изразяват чувствата си по един и същи начин. Езикът на израженията на лицето се смяташе за универсално разбираем. Чарлз Дарвин смятал, че чувствата са от жизнено значение за хората. Следователно, те трябвало да бъдат разбирани еднакво във всички култури. Но новите изследвания достигат до различни резултати. Те показват, че съществуват различия и в езика на чувствата. Тоест, нашите лицевите изражения се влияят от културата ни. Затова, хората по целия свят показват и тълкуват чувствата по различен начин. Учените разграничават шест първични емоции. Те са щастие, тъга, гняв,отвращение, страх и изненада. Но европейците имат различни изражения на лицето от азиатците. И те четат различни неща в едни и същи изражения. Различни експерименти потвърждават това. В тях, на участниците били показани лица на компютърен екран. И участниците трябвало да опишат това, което четат в израженията. Има много причини, поради които резултатите на участниците били различни. Чувствата се проявяват повече в някои култури, отколкото в други. Затова интензивността на изражението на лицето не се разбира по един и същи начин навсякъде. Също така, хората от различни култури обръщат внимание на различни неща. Азиатците се концентрират върху очите, когато четат изражението на лицето. Европейците и американците, от друга страна, се вглеждат в устата. Едно лицево изражение се разбира във всички култури, обаче... Това е една хубава усмивка!

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Езикът на нашите предци
Съвременни езици могат да бъдат анализирани от езиковедите. Различни методи се използват за тази цел. Но как са говорели хората преди хиляди години? Много по- трудно е да се отговори на този въпрос. Въпреки това, учените са прекарали години в изследване на този въпрос. Те искали да изследват как хората са говорили някога. За да извършат това, те се опитали да възстановят древните форми на речта. Американски учени направили вълнуващо откритие. Те анализирали повече от 2000 езика. По-специално, анализирали структурата на изреченията в езиците. Резултатите от тяхното изследване били много интересни. Около половината от езиците имат S-O-V структура на изречението. Тоест, последователността на частите на изреченията в тях е подлог, допълнение и сказуемо. Повече от 700 езика следват модела S-V-О. И около 160 езика работят по системата V-S-O. Само около 40 езика използват V-O-S модела. 120 езика представляват хибриди. От друга страна, O-V-S и O-S-V са подчертано редки системи. По-голямата част от изследваните езици използват принципа S-O-V. Персийският, японският и турският са някои примери. Повечето живи езици следват модела S-V-O, обаче. Този тип структура на изречението доминира в Индо-европейското езиковосемейство днес. Изследователите смятат, че моделът S-O-V е бил използван по-рано. Всички езици са базирани на тази система . Но по-късно езиците започнали да се разграничават. Все още не знаем как е станало това. Въпреки това, за промяната в структурата на изречението трябва да е имало причина. Тъй като в еволюцията, само това, което има предимства надделява...

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Дълги думи, кратки думи
Дължината на една дума зависи от нейното информативно съдържание. Това е доказано от едно американско изследване. Изследователите направили оценка на думите от десет европейски езика. Това било постигнато с помощта на компютър. Компютърът анализирал различните думи с програма. В този процес тя използвала формула, за да изчисли информативното им съдържание. Резултатите били красноречиви. Колкото по-кратка е една дума, толкова по-малко информация предава. Интересното е, че ние използваме кратките думи по-често от дългите думи. Причината за това може да се крие в ефективността на речта. Когато говорим, ние се концентрираме върху най-важното нещо. Ето защо, думите без много информация не трябва да бъдат прекалено дълги. Това гарантира, че не хабим твърде много време за маловажни неща. Съотношението между дължината и съдържанието има и друго предимство. То гарантира, че информативното съдържание винаги остава едно и също. Така да се каже, ние винаги казваме едно и също количество за определен период от време. Например, можем да използваме няколко дълги думи. Но ние също така можем да използвате и множество кратки думи. Няма значение какво ще решим: информационното съдържание остава същото. В резултат на това, нашата реч има постоянен ритъм. Това помага на слушателите по-лесно да ни следват. Ако количеството информация непрекъснато варира, би било трудно. Нашите слушатели не биха могли да се адаптират добре към речта ни. По този начин би се затруднило разбирането. Онзи, който търси най-голям шанс да бъде разбран трябва да използва кратки думи. Тъй като кратките думи се схващат по-добре от дългите. Следователно, важи принципа: Keep It Short and Simple! Накратко: KISS !

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Тайни езици
Чрез езиците ние се стремим да изразим това, което мислим и чувстваме. Така че, разбирането е най-важната цел на езика. Но понякога хората не искат да бъдат разбрани от всички. В такива случаи те измислят тайни езици. Тайните езици са очаровали хората в продължение на хиляди години. Юлий Цезар е имал свой таен език, например. Той изпращал кодирани съобщения до всички области на империята си. Враговете му не можели да четат кодираните новини. Тайните езици представляват защитена комуникация. Чрез тайните езици ние се разграничаваме от останалите. Чрез тях показваме, че принадлежим към някаква изключителна група. Има различни причини, поради които използваме тайни езици. Влюбените непрекъснато си пишат кодирани писма. Определени професионални групи също имат свои собствени езици. По същия начин има езици за фокусници, крадци и бизнесмени. Но тайните езици най-често се използват за политически цели. Тайни езици са използвани в почти всяка война. Военните и разузнавателните служби имат свои експерти по тайни езици. Криптологията е наука за кодирането. Съвременните кодове се базират на сложни математически формули. Но те са много трудни за декодиране. Без кодираните езици животът ни би бил немислим. Криптирани данни се използва навсякъде днес. Кредитни карти и имейли - всичко функционира с кодове. Децата намират тайните езици за особено вълнуващи. Те обичат да обменят тайни съобщения с приятелите си. Тайните езици са дори полезни за развитието на децата... Те насърчават творчеството и езиковия усет!

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Паметта се нуждае от реч
Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Кой кого разбира?
Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Промяна на език = Промяна на личността
Нашият език ни принадлежи. Той е важна част от нашата личност. Но много хора говорят по няколко езика. Това означава ли, че те имат няколко личности? Изследователите считат: да! Когато сменяме езиците, ние също променяме своята личност. Така да се каже, държим се по различен начин. Американски учени са стигнали до това заключение. Те изследвали поведението на двуезични жени. Тези жени били израснали с английски и испански език. Те били еднакво запознати както с езиците, така и с културите. Въпреки това, тяхното поведение било зависимо от езика. Когато говорели испански жените били по-уверени. Те също се чувствали комфортно, когато хората около тях говорели на испански. Но заговорели ли на английски, поведението им се променяло. Чувствали се по-малко уверени и често несигурни в себе си. Изследователите забелязали, че жените също изглеждали по-усамотени. Така че, езика на който говорим влияе на поведението ни. Учените все още не знаят защо това е така. Може би се ръководим от културните норми. Когато говорим, ние мислим за културата, от която идва езика. Това се извършва автоматично. Ето защо, ние се опитваме да се адаптираме към културата. И се държим по начин, който е обичаен за тази култура. Хората, които говорели китайски били много резервирани по време на експерименти. А когато след това заговаряли на английски, били по-отворени. Може би ние променяме поведението си, за да се интегрираме по-добре. Защото искаме да бъдем като тези, с които разговаряме...

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Жените са по-лингвистично надарени от мъжете!
Жените са също толкова интелигентни, колкото и мъжете. Като цяло и двата пола имат един и същ коефициент на интелигентност. Въпреки това, компетенциите между половете се различават. Например, мъжете мислят по-добре триизмерно. Те също решават математически задачи по-добре. Жените, от друга страна, имат по-добра памет. И овладяват езици по-добре. Жените правят по-малко грешки в правописа и граматиката. Те също така имат по- голям речников запас и четат по-гладко. Ето защо, те обикновено постигат по-добри резултати в езикови тестове. Причината за лингвистичните дарби на жените се крие в мозъка. Мъжкият и женският мозък са организирани по различен начин. Лявата половина на мозъка е отговорна за езика. Този участък контролира езиковите процеси. Въпреки това, жените използват и двете половини на мозъка при обработката на речта. Освен това, двете половини на мозъка им могат да обменят идеи по-добре. Така че женският мозък е по-активен при обработката на речта. И по този начин жените я обработват по-ефективно. По какъв точно начин мозъците на двата пола се различават е все още неизвестно. Някои учени смятат, че биологията е причината за това. Женските и мъжките гени влияят върху развитието на мозъка. Жените и мъжете са също такива, каквито са, поради хормоните. Други казват, че нашето възпитание влияе на нашето развитие. Защото на женските бебета се говори и чете повече. Малките момчета, от друга страна, получават повече технически играчки. Така че причината може да се крие в това, че нашата среда формира мозъка. От друга страна, съществуват разлики и в различните части на света. И децата се отглеждат по различен начин във всяка култура...