▓▓ Собственост български ▓▓

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Универсалният английски език
Английският е най- широко разпространеният език в света. Но Мандаринският, или книжовният китайски, има най-много говорящи. Английският е роден език на "само" 350 милиона души. Въпреки това, английският език има голямо влияние върху другите езици. От средата на 20-ти век, неговата значимост започва да нараства. Това до голяма степен се дължи на развитието на САЩ в суперсила. Английският е първият чужд език, който се преподава в училищата в много държави. Международни организации използват английския език като официален. Английският е също официален език или общ език на много страни. Възможно е, обаче, скоро други езици да поемат тези функции. Английският се числи към Западногерманските езици. Ето защо той е тясно свързана с немският, например. Но езикът се е променила значително през последните 1000 години. Някога английският език е бил флективен. Но повечето окончания с граматична функция са изчезнали. Затова, английски може да се брои сред изолиращите езици. Този тип език е по-сходен с китайския, отколкото с немския. В бъдеще английският език ще бъде допълнително опростен. Неправилните глаголи най-вероятно ще изчезнат. Английският език е прост, в сравнение с другите индоевропейски езици. Но английският правопис е много труден. Това е така, защото изписването и произношението силно се различават едно от друго. Английският правопис е останал непроменен векове наред. Но произношението се е променило значително. В резултат на това, хората все още пишат по начина по който са говорили през 1400 г. Също така има много вариации в произношението. Само за буквената комбинация ough има цели шест варианта на прочитане! Тествайте се! - thorough, thought, through, rough, bough, cough.

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Езикът на животните
Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Талантливите бебета лингвисти
Преди дори да могат да говорят, бебетата знаят много за езиците. Различни експерименти са разкрили този факт. Развитието на децата се изследва в специални бебешки лаборатории. Също така е изследвано и как децата учат езици. Бебетата очевидно са по-интелигентни, отколкото сме си мислели досега. Дори и на 6 месеца те имат множество езикови способности. Те могат да разпознават своя роден език, например. Френските и германските бебета реагират по различен начин на определени тонове. Различни модели на стрес водят до различно поведение. Така че бебетата имат усещане за тона на своя език. Съвсем малките деца също могат да запомнят и малък брой думи. Родителите са много важни за езиковото развитие на бебетата. Защото бебетата се нуждаят от взаимодействие непосредствено след раждането. Те искат да общуват с мама и татко. Взаимодействието трябва да бъде придружено от положителни емоции, обаче. Родителите не трябва да са напрегнати, когато разговарят със своите бебета. Също така е погрешно да се говори само рядко с тях. Стресът или мълчанието могат да имат негативни последици за бебетата. Тяхното езиково развитие може да бъде неблагоприятно повлияно. За бебетата обучението започва още в утробата! Те реагират на реч още преди раждането. Те могат да възприемат акустични сигнали съвсем точно. След раждането си, те могат да разпознаят тези сигнали. Неродените деца могат също да научат дори ритъма на даден език. Бебетата могат да чуят гласа на майка си още в утробата. Така че можете дори да разговаряте с все още неродени деца. Но не трябва да прекалявате ... Детето ще има достатъчно време за упражнения и след раждането!

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Езикови гении
Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Говорене на себе си
Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Развитието на езика
Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Обучението променя мозъка
Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Бебетата четат по устните!
Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Езикови промени
Светът, в който живеем, се променя всеки ден. В резултат на това, нашият език никога не може да бъде в застой. Той продължава да се развива с нас и затова е динамичен. Тази промяна може да засегне всички области на един език. Това означава, че може да засегне различни негови аспекти. Фонологичните промени засягат звуковата система на езика. При семантичните промени се изменят значенията на думите. Лексикалните промени са свързани с промени в речниковия фонд. Граматичните промени изменят граматичните структури. Причините за езиковите промени са разнообразни. Често съществуват икономически причини. Ораторите или писателите искат да спестят време и усилия. Когато случаят е такъв, те опростяват своята реч. Иновациите също могат да насърчават промени в езика. Такъв е случаят, например, когато се изобретяват нови неща. Тези неща се нуждаят от имена, и така се появяват нови думи. Езиковите промени обикновено не са планирани. Те са естествен процес и често се случват автоматично. Но говорещите също могат да варират езика си съвсем съзнателно. Те правят това, когато искат да постигнат определен ефект. Влиянието на чуждите езици също така насърчава езиковите промени. Това е особено очевидно във времена на глобализация. Английският език влияе на другите езици повече от всеки друг. Можете да намерите английски думи в почти всеки език. Те се наричат англицизми. Езиковите промени са били критикувани или възприемани като заплаха от най-древни времена. В същото време, промените на езика са положителен знак. Защото те доказват следния факт: Нашият език е жив - точно като нас!

 

[☾♔TALAYEH_A♔☽]

Тонални езици
Повечето от всички езици, говорени по света, са тонални езици. При тоналните езици височината на тоновете е от решаващо значение. Те определят смисъла на думите или сричките. По този начин тонът е неразривно свързан с думата. Повечето от езиците, които се говорят в Азия са тонални. Като например, китайският, тайландският и виетнамският. В Африка също има различни тонални езици. Много от местните езици в Америка са също тонални. Индоевропейските езици съдържат предимно само тонални елементи. Това се отнася за шведския или сръбския, например. Броят на тоналните височини варира в отделните езици. В китайския са ясно различими четири тона. С тях, сричката ma, например, може да има четири значения. Те са майка , коноп, кон и ругая. Интересното е, че тоналните езици също оказват влияние на слуха ни. Изследвания върху абсолютния слух разкриват това. Абсолютен слух е способността точно да се идентифицират чутите тонове. Абсолютният слух се среща много рядко в Европа и Северна Америка. По-малко от 1 на 10 000 души го имат. Но ситуацията е различна при хората, чийто майчин език е китайски. При тях тази специална способност се среща при 9 пъти повече хора. Всички хора имат абсолютен слух, докато са деца. Те го използват, за да се научат да говорят правилно. Но за съжаление, повечето хора го губят по-късно. Височината на тоновете е също важна и в музиката. Това особено важи за култури, които говорят тонални езици. Те трябва да се придържат към мелодията много точно. В противен случай една красива любовна песен може да прозвучи направо абсурдно!